Снежинките бяха само малка част от онзи омагьосващ фон от шансони, звучащи в уютното жълтеникаво кафене, напомящо ми за онези някогашни странноприемници, приютяващи и други подобни скитници като мен – обичащи зимата, но мразещи студа. И единствено топлото кафе, излъчващо топлината си по запарените стъкла, ме караше да откъсвам поглед от Белинда.
Тя имаше онези вълшебни къдрици, които караха светлосенките от изскрящите прожектори да се разливат по върховете им.
Лятото беше неспазено, необещано обещание от лятото. Колко ли сезона щяха да отминат, за да спечеля усмивката й в своите дни?
Засега само мрачното и студено кафене беше нашия пристан за бързи и мимолетни срещи. Тя се връщаше от урока си по цигулка, с премръзнали длани. Поставяше ги в шепите ми и очакваше да ги стопля – тъй бързо. Но зимата носеше всичко друго, не и топлина. Тя извираше от сърцето ми и се предаваше по пътя на кръвоносните ми съдове, за да се влее в измръзналите ръчички на Белинда, но топлината оставаше там, нямаше как да продължи към нейното, нито да се съхрани за повече от час в мислите й. Музиката имаше по-отявлена сила, събуждаше копнеж неспособен да се роди от личността ми.
Имах нужда да прескочим тези зимни увертюри и да създадем един друг сезон, в който нямаше да има значение, дали е топло и студено, дали сме тук или ровим с измръзналите си крайници през снега.
Помня лятото и колко надежди, и мечти пренесохме през тези тръпнещи месеци. Те се спускаха като невидими птици през небосклона на времето.
И ето ни тук, сега, пред сезона на общите празниците, през който исках да открадна още мигове за нас, но парата от кафето изстиваше и аз вече усещах напрежението в нейните крака, чакащи да препуснат през нощта и нашата среща като разбиващ влак, оставящ след себе си парченца от разбито сърце и още надежди.
Затворих вратата на кафенето и оставих стъпките ни да следват миража от мечти, който аз си бях начертал. Но там, накъдето тръгвах имаше само сняг и той заличаваше бързо следите от обувките ни.
Обърнах се назад, Белинда отново си беше тръгнала, а на мястото на блясъка й светеше изпъстрената с коледни светлини табела на кафенето – Le Soleil.
Le Soleil
07/08/2026
Снежинките бяха само малка част от онзи омагьосващ фон от шансони, звучащи в уютното жълтеникаво кафене, напомящо ми за онези някогашни странноприемници, приютяващи и други подобни скитници като мен –